Български (България)English (United Kingdom)





Дискусия за енергийната политика на ЕС и България

 

 

 

 

 

 

„България не е Германия”. Може би това беше ключовата фраза на вечерта на 23.1.2013г и предизвика най-широка дискусия.

Участниците (които можете да видите оттук) бяха представители най-общо на два лагера – „еко” и „традиционалисти” и дискусията отначало се въртеше около „против атомната енергия изобщо” и „за” нея и за факти около евентуалната АЕЦ Белене.

"Зелените" поддържаха тезата, че дори България може да се откаже от атомната енергия. Те приведоха факта, че страни като Тайланд, много по-бедни от нашата страна, са се отказали от строежа на запланувани централи след инцидента във Фукушима. Още повече, соларната енергия е по-достъпна, отколкото населението счита и в сферата могат да се направят минимални инвестиции с голяма възвръщаемост.

Според "еко" - поддръжниците, днешните сметки за ток са натоварени с начисления за пренос и разпределение на електроенергия, които биха могли да бъдат малко или много намалени с монтирането на соларни панели на покривите на сградите. Така, ако повече хора монтират дори и малки мощности, енергията ще е достатъчна, твърдяха „зелените”. При това, ако слънцето не грее, ще духа вятър или ще се ползва силата на водата. А пък, ако в Българя времето не е подходящо за производство на „зелена” енергия, то можем да внасяме от съседите, където най-вероятно би имало условия за това.

Друг аргумент на „зелените” беше, че страната ни няма индустрия, която да се нуждае от големи количества ток, а и броя на населението се свива, така че, България няма нужда от огромните мощности, които би осигурила една АЕЦ.

На обвиненията на „зелените”, че АЕЦ Козлодуй е изградена на основата на стара, неефективна и несигурна технология, поддръжниците на атомната енергетика заявиха, че тази централа е една от най-проверяваните в света и българските инженери са успели да максимизират ефективността на монтираните реактори. При това са взети всички мерки за безопасност, твърдят специалистите.

Интересна перспектива предложи сравнението на експертите на "традиционалистите" на цената на тока от евентуалната бъдеща  АЕЦ и тази в Козлодуй. Според разчетите, цената на електроенергията от нова АЕЦ не би могла да бъде конкурентноспособна на тази от Козлодуй, която е най-ниската в Европа. Това се дължи на факта, че страната ни е получила строежа на АЕЦ Козлодуй почти безплатно, а трябва да финансира сама една нова централа и да изплаща инвестицията чрез цената на произведената енергия, казаха експертите по ядрена енергетика.

С напредването на дискусията всички поддръжници на атомната енергия всъщност се обединиха около идеята, че в едно по-добро бъдеще тя ще бъде излишна и България ще може да се откаже от нея по примера на Германия и други страни. Все пак поддръжниците на атомата енергетика у нас се изказаха за удължаването живота на реакторите от Козлодуй, а и не бяха против изграждането на нови реактори там, за да се осигури постоянна и сравнително евтина електрическа енергия за населението в обозримото бъдеще.

При това, според експертите, атомната енергия би станала напълно излишна, когато се намери сравнително евтин начин за акумулиране на енергията от възобновими източници – нещо, което е твърде скъпо и неприложимо в момента.

В отговор на въпрос от публиката за съхранението на радиоактивните отпадъци се каза, че страната ни вече усвоява европейски средства за изграждане на площадка за съхраняване на средно- и ниско-радиоактивни отпадъци, а високоактивните отпадъци отиват обратно в Русия, откъдето се и снабдяваме с гориво за реакторите.

Публиката също така попита дали предвидените милиарди за евентуалнот строителство на „Белене” не биха могли да се вложат в проучвания и в изграждането на мощности ВЕИ (възобновими енергийни източници). Отговорът не беше неочакван – страната няма финансов ресурс нито за нова централа, нито за проучвания, а иначе се влага доколкото има инвеститорски интерес във ВЕИ.

В разгара на споровете около атомната енергия и енергията от ВЕИ, дискусията трябваше да бъде прекъсната, защото продължи повече от предвидените 90 минути.

Интересът към събититето беше явно по-голям от очаквания и местата в залата не стигнаха. Дебатът се водеше на български и немски със симултантен превод както за участниците, така и за тези от публиката, които пожелаха.

Надявам се, че докладът от събитието Ви е бил интересен и, ако имате интерес към подобни дискусии може да погледнете това събитиe.

 

 

 

 

 
http://www.huseyinguner.com/ ankara escort medyumlar